Самонараняване
Тази тема ще е леко различна. Малко по-сериозна от останалите, защото засяга детето ми. Едно от трите, всъщност. Най-голямото. Винаги съм казвала, че искам другите ми деца да не приличат по нищо на сестра си. Исках будни, енергични, леко своенравни, силни емоционално деца, които да знаят да отстояват интересите си и да ми се "зъбят", ако се наложи и не съм права. Такива са по-малките две. Силни, леко инатливи, пълни с енергия и живот. Както баба казваше " за момчета правени". Да, нямам момчета, но двете малките са досатъчно палави и щури. Каката е от друго тесто. Нежна, мила, усмихната, учтива, кротка- така и не разбрах кога стана тинейджър. Ако трябва да я сравня с природата- тя е тихо езеро- повърхността е гладка, спокойна, уравновесена, но...проблемите в главата и душата й са толкова дълбоки и разтърсващи, колкото може да бъде един океан в средата на силна буря. Започна се миналото лято. Дойде на морето с баща си и на 35 градусовите жеги носеше дънково яке н