Среща с гаджето на дъщерята - урок номер 1.

 Който има малки деца, знае каква лудница цари в къщи и как родителите ( по-скоро онзи от двамата, който носи женски дрехи) вечно е разпокъсан физически и психически да обслужва нуждите на отрочетата си.

"Мамо, ела да ми донесеш тоалетна хартия, че свърши", крещеше Ади (5 годишната ми дъщеря), докато аз избърсвах сополите от носа на по-малката й сестра и сипвах с другата ръка вода в шишето й, за да предотвратя максимално истерията на две годишното, която заплашваше да ме залее всеки момент като мощно цунами, съдейки по навъсеното й лице и все по-ясно вокално изразено недоволство от процедурата по бърсане на носа й. 

Бързах да вляза под душа, за да ги изведа нa разходка в парка и през това време докато Ади се чудеше да облича ли потник под блузата си или не ( невероятно колко трудно решение се оказва в момент, когато трябва да се бърза) , Катрин дотича с весела усмивка, надигаща с нетърпение своята блузка нагоре и викаща "Цип-цип, цип-цип, мене цип-цип". Явно беше решила, че и тя ще се къпе. 

" О-о, водата спря! Не работи, Катрин!" - излъгах аз докато спирах кранчето на душа, очаквайки поредната доза тръшкане на пода последвано от истеричен плач, но този път, Катрин се смили над мен и вместо това се затича към стаята на сестра си. 

И така, облечена скорострелно в първата рокля, която намерих в гардероба , метнах децата в колата и зачакахме половинката ( демек бащата на децата) да си обуе обувките и да заключи вратата. И докато карах към парка, Ади се пазареше с баща си дали можели да отидат на лодките. 

Започнахме нашата разходка, минахме през задължителните катерушки, пързалки и всякакви съоръжения  с надеждата Ади да забрави за лодката, но не, тя като никой друг път, прояви невероятно търпение, но не забрави. 

По пътя си срещнахме една майка с две дечица , едно от които е бебе, а другото е в класа на Ади. И разбира се Мая ( съученичката) щом чу, че Ади ще ходи на лодка, поиска и тя. Зацвърчаха, подскачаха жизнерадостно и размахваха ръце във въздуха от възторг.

А аз усещах как лекичко потъвам от срам! И тъкмо погледнах към младежите които обслужваха лодките, за да поискам спасителни жилетки за децата и срещнах погледа на не кой да е, а на гаджето на Ева. 

Трябва да отбележа, че те официално излизат от почти година, но ту са заедно, ту не са и едва преди 4 вечери се запознах с него, когато отивах да взема Ева от къщата му. 

Момчето изгледаше още по-притеснен и от мен. 

Усетила моето вътрешно напрежение, Катрин започна да става неспокойна и започна да плаче. Не искаше жилетка, но определено беше решила, че и водно колело не иска, запъти се да скача директно във водата казвайки " къпе мене, къпе мене". 

В това време,  поглеждам, че момчето вече чака седнало на кея и придържащо  с крака водното колело. Грабнах Катрин, която реши, че я отвличам и нададе невероятен писък, въртяща цялото си тяло като червейче. 

Аз опитвайки се да не я изпусна в езерото буквално трябваше да прескоча рамото на младежа, за да се настаня във водното колело и се усещам, че съм с рокля. Трябва и внимателно да сляза до седалката, за да не загубя баланс, и да не изпусна Катрин. 

Водното колело се олюля, аз усетих как губя баланс под краката си и в опит да спася положенито и да не си пльосна 90 килограмовото туловище в езерото се подпрях на рамото на момчето, стискайки все още здраво Катрин под мишница. 

Успях някак да се закрепя без да падна и седнах във водното колело. Разпънах крака, за да завъртя педалите и о-о, ужас! Под погледа на момчето, което все още седеше спокойно придържайки нашето водно колело въпреки цялата патърдия и какафония, попадат моите приятно загорели крака с огромни дълги косми като на мечка!

Срам и позор!

Урок номер едно: остави децата да си извадят очите, да си дърпат косите, да пищят и да реват, но винаги си проверявай краката и ръцете за излишни косми, защото ако не този, то следващият кандидат зет ще получи херния от смях като види бурените по краката! 

Да не говорим, че с пола и малко дете седнало в краката е истинско предизвикателство да се въртят педали!

Ева, ако някога четеш това, вече ще знаеш чия е била вината, ако младежа те остави.